| "В рояка спомени свещени, |
| де моя дух сега се губи, |
| се твоят образ въжделени |
| духът ми, майко, среща, люби. |
| |
| Ти люлката ми си люляла |
| със песни жалостно-упойни, |
| над мен по цели нощи бдяла |
| през мойте нощи безпокойни. |
| |
| Под твоето крило растял съм, |
| наяквал съм под грижи мили, |
| от твойта реч и взор черпал съм |
| и радост, и духовни сили. |
| |
| Душата ми от теб научи |
| да мрази, да обича страстно, |
| от твоята душа засучи |
| любов към всичко, тук прекрасно. |
| |
| Ти ме роди, но ти ми даде |
| и светлото, що в теб блещеше, |
| ти и човека в мен създаде — |
| ти два пъти ми майка беше!" |
| |
| Иван Вазов "Майка ми " |
Потребителска кошница
(1).jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)