Покойници, вий в други полк минахте,де няма отпуск, ни зов за борба,

вий братски се прегърнахте, легнахте и „Лека нощ“ навеки си казахте —

                до втората тръба.

Но що паднахте тук, деца бурливи? За трон ли злат, за някой ли кумир?

Да беше то — остали бихте живи,не бихте срещали тъй горделиви

                куршума… Спете в мир.

Българио, за тебе те умряха,една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха. И твойто име само кат мълвяха,

                умираха без страх.

Но кой ви знай, че спите в тез полета? Над ваший гроб забвеньето цъфти.

Кои сте вий? Над сянката ви клета не мисли никой днес освен поета

                и майките свети.

Борци, венец ви свих от песен жива,от звукове, що никой не сбира:

от дивий рев на битката гръмлива,от екота на Витоша бурлива,

                от вашето ура.

И тоз венец — той няма да завене,и тая песен вечно ще гърми

из българските планини зелени,и славата ще вечно пей и стене

                над гробни ви хълми.

Почивайте под тез могили ледни: не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

ни славний гръм на битките победни,към вечността е маршът ви последни.

                Юнаци, лека нощ!

Иван Вазов