"'......Ти идеш от дълбините на вековете,от потъмнелите страници на историята се усмихват твоите бездънни очи.Косата ти е прошарена от среброто на времената, нозете ти са боси, а петите- напукани.Наместо гердан от златици, ти носиш една вехта бакърена пара, нанизана на конопена връх,отколе изкопана от разрушена старинна твърдина......

Аз чувам как тупти твоето топло сърце в тъжните народни песни.Твоята пръст е раждала хляба на моите деди.Ти ме научи да квася в студения кладенец коравия залък на нашето време, за да омекне......

В твоите влажни недра спят дълбоко мили покойници.Донякога ти ще поиш със сок корените на младото дърво,което ще полюшва клони над заспалите вечен сън и ще ражда плод за новите поколения.

Земя на българите,родино моя,на колене стоя пред теб и целувам твоята корава,невидима десница!....'"

Ангел Каралийчев